Преуспял неврохирург напуска „Св. Анна” заради нечовешко отношение към пациентите
Доц. Марин Генчев, процъфтяващ неврохирург в Германия, реши да се завърне заедно с жена си и петте си деца в България. Той зае поста шеф на Клиниката по неврохирургия в болница „ Св. Анна ”, само че няколко месеца по-късно го напусна.
Пред Светослав Иванов в предаването „ 120 минути ” доцент Генчев изясни, че наличието му в болничното заведение се е оказало излишно и безусловно безсмислено:
„ Моята цел беше да основа една съвременна клиника, в която да се работи хирургия както в Германия, в която лекарите да не се усещат задължени да оперират пациенти без да е нужно, с цел да има оборот, в която личният състав получава и съответно заплащане, и по няколко аргументи това стана безусловно невероятно ”.
Лекарите да оперират пациенти без да е нужно е един международен феномен, сподели докторът.
„ Това е може би и една от аргументите за какво желаех да имам лична клиника. Просто, тъй като по целия свят движеща мощ стават от ден на ден финансовите резултати и все по-малко резултатите, които демонстрираме като лекари. Това е нещо, което на мен ми е пречело, и което съм желал да трансформира и това може би е било главната причина да желая да съм шеф на клиника ”.
Случиха се три неща в болница „ Св. Анна ”, които направиха смяната безусловно невъзможна, изясни доцент Генчев:
„ Първото нещо , което е – бяха ми отнети всички благоприятни условия да управлявам назначението и израстването на личния състав . Могат да бъдат назначавани хора без мое познание и утвърждение, могат да бъдат повишавани хора в служба без мое познание и утвърждение и това значи, че аз на практика нямам никакъв надзор над личния състав.
Второто нещо – бе ми отнето правото да вземам крайното решение за това по какъв начин един пациент ще се лекува. Като шеф клиника вие имате право да кажете, изключително в противоречиви обстановки: „ Ние ще създадем това ”.
Две седмици преди да напусна беше назначен началник на клиниката, аз бях шеф, той беше систематичен началник на клиниката, и при първото ни общо посещаване при пациент бяхме на друго мнение и тогава разбрах, че няма по какъв начин това да продължи по този метод.
Третото нещо, което мен доста ме притесняваше, може би най-вече ме е тормозило, беше че от страна на сътрудници имаше не доста човешко отношение към пациенти .
Например на една пациентка, която оперирах с един преден израстък, тя след интервенцията се разсъни, беше една жена на 60 – 65 години, отиде в едно друго поделение и на идната заран я заварих, че е вързана, в цялостно схващане .
Тя ме молеше да я отвържа. Опитах се да накарам личния състав да я отвърже и те дълго време ми отказваха. Аз водих може би един час борба с тях до момента в който това се случи.
По думите му надали връзването е било с здравна цел, защото при пациент с ясно схващане, който желае да бъде разплетен, няма индикации това да продължи.
В Германия, в случай че влезете в едно такова поделение, вие не виждате нито един пациент вързан, добави доцентът.
“Това е извънредно рядко да намерите сходно нещо, изключително, в случай че човек молби да бъде отвързан, това би трябвало да се случи, само че там това не се случи.
Връзването на пациенти явно е процедура , което мен доста ме натоварваше. Стигна се до там, че аз дотам се тормозих, че престанах да си оперирам пациентите в клиниката, вървях по частни лечебни заведения да оперирам мои пациенти. Тогава разбрах, че всичко се обезсмисля – по какъв начин може аз като шеф клиника да желая да оперирам пациенти в една частна конструкция. Звучи като губене на време ”.
Доцентът отхвърли да отговори на въпроса дали би разрешил на някой от околните си да влезе да се лекува в клиниката по неврохирургия в болница „ Св. Анна ”.
Преследването на облага от страна на лекарите е доста сериозен проблем . Това е може би съществения проблем в опазването на здравето в международен мащаб.
В България тъй като хората са по-неопитни в прикриване на такива практики е по-видно. В Германия го има също толкоз колкото е тук, сподели докторът – оперира се без потребност, вършат се излишно огромни интервенции, когато могат да се създадат дребни. Сега има едно ново течение в гръбначната хирургия – ние в Германия бягаме от импланти. В Германия, в случай че сложите импланти, хирургът печели доста повече.
В България тези минимално-инвазивни техники още не са навлезли , към момента не се вършат толкоз постоянно и това беше една от задачите, които аз имах в „ Св. Анна ” и която реализирах – доста от тези техники ги наложихме там.
И в България сигурно се поставят ненужни импланти . Това се прави в Германия, в Австрия, в Америка, това се прави и в България сигурно и аз съм го виждал.
Има два претекста – или избран хирург има интерес да сложи нов имплант, или другият претекст е някакъв финансов. Това е международен феномен, с който ние в България няма да можем да се преборим, в случай че в международен мащаб няма решение на този проблем.
Екипът, който имах в „ Св. Анна ” беше страховит , това са най-хубавите операционни сестри, които познавам, доста съзнателни сестри, които си вършеха доста добре работата в отделението, младите сътрудници бяха чудесни. Имаше оператори, които вършат феноменални интервенции, които в Германия доста малко хора могат да създадат. Има страховит капацитет в България.
Проблемът е в организацията, няма ред . Всичко се свежда до това. За парите, които даваме, можем да получим по-добро опазване на здравето. Премиерът най-вероятно е прав, че изтичат някъде пари ”.
Доц. Генчев сподели, че ще остане да работи в България , ще развива частната си процедура, където към този момент никой не може да му каже какво ще прави.
„ Виждал съм веднъж Москов за минута и половина. Написах му едно писмо откакто напуснах, че съм си тръгнал. Не считам че министър Москов би трябвало да се намесва всякога, когато шеф на клиника си тръгне. Подробно описах на шефа на болничното заведение за какво си потеглих.
Не съм отчаян, направил съм кариерата си в чужбина и за всяка стъпка, която съм направил, първо 100 порти са ми били тръшнати в лицето. Въпросът за отчаяние не съществува, виждам по какъв начин стоят нещата и продължаваме нататък, сподели още доцент Генчев ”.
„ Тук се усещам вкъщи си. Съпругата ми, в случай че й кажа, че ще отидем в Германия иска ми се кара. И тя се усеща тук добре, тук са й родителите, тук са ни братовчедите, на нас тук ни е добре ”.
